Блог за бахова терапия на Десислава Вълкова-Дива

COVID-19. Появи се бързо и неочаквано за всички. Раздели за твърде кратко не само един град, а целия свят. Остави разделени за дълго хора, които се обичат. Държави, градове и хора издигнаха прегради – видими и най-вече невидими.

Царицата Природа короната си взе
и детронира тя човека зарад‘ неговите грехове.
Едва ли някой не се пита-
защо се случва всичко това?

Болка тук и там – в душата или тялото. Тя, болката, крещи, за да бъде забелязана, чута и разбрана. Дуалността на нашия свят се проявява и в разбирането ни за болката.

Лятото бе полегнало на утринния хладен праг. Беше се завило с меките слънчеви лъчи, а под главата си бе положило хладта на изминалата нощ. Наоколо миришеше на плодове, на урожай, на изнизващо се лято.

Потънали в своето забързано ежедневие, изливайки цялата си сила в злободневни неща, понякога забравяме да се погрижим за най-нежната част от себе си – своята чиста, добра и вечно мъдра душа. Тя е нашата изначалност и безкрайност, нашата вечна клетка мъдрост.

Раждаме се и поемаме глътката въздух. И звуците ни засипват – нашите и на околните – хора, предмети, на всичко от земния свят.

Отпивах от топлото сутрешно кафе и дълбоко вдишвах от наситения му плътен аромат. Изведнъж изгубих съзнанието си… някъде… далече в отминалите дни.

От малки ни учат да помагаме, да се притичваме на помощ, да споделяме с другите или поне с тези, които обичаме…Но поне аз не си спомням някой да ме е учил докъде е добре да се намеся в случващото се на другия, така, че да е добре и за него и за мен.