Раждаме се и поемаме глътката въздух. И звуците ни засипват – нашите и на околните – хора, предмети, на всичко от земния свят.
Не мога да кажа, кога за първи път прозрях, че имам силата да чувам, но и да слушам и кога за първи път усетих тънката разлика между двете. Тялото ми може да чува, но само чрез душата си мога да слушам и да усещам онова, което чувам.
Идваме на тази земя добре екипирани, за да се справим с изкачването на върхове и спускането по склонове. Онзи тънък усет, който носим в себе си, онзи вътрешен глас, който можем да чуем само, ако успокоим мислите си, са нашия компас в земната ни експедиция.
Неведнъж събдата ни отвежда на кръстопът и ни дава възможността да решим накъде да поемем, в каква посока да продължим и коя врата на живота да отворим. Няма грешен избор, защото всичко е опитност. Ако използваме екипировката си пътуването ще е по-приятно – раните ще са по-малко и удоволствието от преживяното – по-голямо; уроците научени – без нужда от повторение.
Не е ли всеки един от нас ключаря на своя живот? Всичко нужно е в нас и със свободната си воля ние самите решаваме кои врати на живота да отключим, изживявайки след това приключението да се потопим в света, скрит зад тях.
Не бива да се страхуваме да използваме ключовете и да заключим вратата към един свят, към отношения или към едно приключение, от които вече сме научили всичко възможно. Много е трудно да се разделим с навика, с познатото и да поемем отново на път към неизвестното. Но това предизвикателство е много по-вълнуващо и целебно от ридаенето пред една врата, която не е вече или никога не е и била сред вратите на нашия живот.
От тяло и душа желая и на себе си и на всички вас, които ще прочетете тези редове:
На добър път!
„Ние всички имаме Божествена мисия в този свят, и нашите души, използват нашите мисли и тела като инструменти за изпълнение на тази работа (мисия), така, че когато трите (душа, ум и тяло) работят в унисон резултата е съвършенно здраве и съвършено щастие.“
Д-р Едуард Бах, откъс от книгата „Да освободим себе си“