COVID-19. Появи се бързо и неочаквано за всички. Раздели за твърде кратко не само един град, а целия свят. Остави разделени за дълго хора, които се обичат. Държави, градове и хора издигнаха прегради – видими и най-вече невидими.
Страхът иззидваше стените на изолацията и колкото по-силен бе той, толкова стените бяха по-високи и по-дебели. Не бяха нужни реални тухли, вар и военна сила, а само един импулс, с който COVID – 19 събуди страхът за тленното, за тялото, за материята, разклати навика на обичайно случващото се. Нещо от старото трябваше да погине, отстъпвайки място на новото. В този процес на глобална трансформация на всеки бе осигурено време да остане сам със себе си, с мислите и с най-големите си страхове. Природата натисна бутона ON-HOLD на целия свят и всичко спря както никога досега, за да даде възможност на човечеството да помисли, да отсее важното от маловажното, да види по-голямата картина, в която не той е главното действащо лице, а всичко живо. В този момент пред очите ми изплува сивата фигура на Отшелникът в Картите Таро, обградена от тъмнината на усамотението, но държаща в ръката си фенер.
Няма по-свещен и отрезвяващ от този момент в един земен живот. Досега всички подобни моменти са били само мигове, проблясващи в редицата на забързания ни живот за оцеляване. Сега, усамотението е основозапълващо ежедневието ни като истински подарък Свише – за малцина и като наказание – за мнозина. Не е лесно да се срещнеш насаме със себе си и да останеш затворен в тясното пространство на дома си. Само един поглед през прозореца те отрезвява колко лесно може да бъдеш лишен от слънце и чист въздух и от досег с всичко, което си обичал досега. Птиците летят свободно, дърветата се кипрят нависоко, като добрите деца на Създателя, които са заслужили тази награда докато непослушното творение – Човека е затворен у дома. Защо ли? Защото е забравил, че не е единствения на планетата Земя, още повече в огромния Космос.
Природният катализатор COVID-19 ни срещна с още по-големия страх за мнозина – страхът от неизлечимата болест и смъртта. Може би е дошъл момента да прозрем, че това е само една невидима линия, която Душата преминава с лекота, а не с мъка и сълзи; изтощеното тяло остава в земния свят, а вечната Душа преминава линията и се потапя в Светлината на изначалното Вечно.
Така са нанизани циклите на живота в човешката душа и място за страх в този ритъм не бива да има, защото той е плавен, обновяващ и ни помага да израснем. Плаши ни незнанието на ума какво има зад линията на живота, но онова, което очите не виждат и ума не знае, трябва да поверим на интуицията. С нея сме наградени по природа и тя е тази, чрез която може да усетим, че живота ни не свършва само с този отрязък от време, за който имаме реален спомен. Има нещо преди него и носим дълбоко в себе си знанието, че има продължение и след него. Всичко това създава успокоение, поне за мен, защото знам, че нищо не е било напразно и е част от един много по-голям космичен замисъл извън настоящата работа или липса на такава, извън болестта, която иска да ме промени и фаталния изход, който може да ми донесе.
Тази по-различна философия ми дава сили да разбивам невидимaта Берлинска стена на своите малки човешки страхове и да нося винаги фенера в ръце, за да осветявам тъмните кътчета на своя собствен малък свят; да плача, за да се пречиствам; да страдам, за да се обновявам; да моля, за да получа; да мечтая като дете, за да ме има толкова дълго, колкото би било полезно за всички и всичко.
И нищо няма да е било напразно….
Автор: Десислава Вълкова – Дива
(Статията е написана на 09.05.2020 по време на извънредното положение заради COVID-19)
* * *
Цветните есенции на д-р Едуард Бах биха могли да ни помогнат във времената на външни и вътрешни трансформации. Есенциите Мимулус (Mimulus), Трепетлика (Aspen), Червен конски кестен (Red chestnut) и Скална роза (Rock rose) ще разсеят страховете ни от различно естество. Есенциите Тинтява (Gentian) и Улекс (Gorse) ще ни вдъхват надежда при всяко затруднение и проблем. Есенцията Орех (Walnut) ще ни помогне по-безболезнено да се адаптираме към промените и ще ни защити от евентуални негативни въздействия на средата. Есенцията Слабонога (Impatiens) ще синхронизира нашето лично темпо за случване на нещата с космическото темпо.
Разбира се, водещ при подбора на цветни есенции е индивидуалния подход, което не изключва прилагането на всяка една от 38-те цветни есенции на д-р Едуард Бах.