Болка тук и там – в душата или тялото. Тя, болката, крещи, за да бъде забелязана, чута и разбрана. Дуалността на нашия свят се проявява и в разбирането ни за болката.
Масово – просто, защото така са ни учили от малки – болката е нещо с материални очертания и изражения, с което трябва да се борим. Следователно тя е наш враг.
Коренно различно е разбирането за болката от духовна гледна точка. Погледната от този ъгъл болката е благословия Свише, която ни спира да вървим по грешни пътеки, бидейки не-себе си. Тласка ни с огромна сила да променим мирогледа си, да трансформираме негативните страни на своя характер в добродетели, ставайки по-добри и към себе си и към околните. И тази промяна е важна не само за нас, а за всички и всичко т.е. за цялото.
Болката е духовния подтик да ревизираме своята осъзнатост кои сме, какво искаме от живота и с какви средства се опитваме да гo постигнем. Тя, болката, ни подтиква да разберем на дълбоко ниво, че носим в себе си знанието за изцелението и освобождението именно от нея. В нас е компасът, който ни сочи накъде да вървим, когато има болка в душата или тялото и това е нашата интуиция. Бих я определила и като капката Божествена мъдрост, дадена ни, за да ни води в трудни моменти и да ни показва какво да направим, да прочетем и дори към кого да се обърнем за съвет или помощ.
Нужно е само да не заглушаваме нейния глас с различните форми на не-любов като страх, злоба, ревност, самосъжаление и неверие в себе си. За освобождаване от болката може да ни помогне и дозата обич към самите нас. И това не е проява на егоизъм, а зачитане и уважение на собственото съвършенство.
За да разберем болката е нужно да приемем априори, че ние сме преди всичко Душа, временно ограничена в тяло, което ни е дадено за определен отрязък от време, за да може Душата да се учи и усъвършенства чрез сблъсъка с материята. Този именно сблъсък поражда целебното триене, което боли, но шлайфа и придава блясък и съвършенство.
Болката, асоциирана с определена болест, понякога е нелеко изпитание. Носейки обаче разбирането, че тя е наш Висш учител и Възпитател, може да погледнем към нея с Любов и да я приемем като Благословия и защита Свише. Влагането на този смисъл и разбиране в болката, би развило постепенно способността ни да улавяме и прочитаме мъдро сигналите за промяна в самите себе си, без да е нужно да преминаваме през по-тежките и сурови изпитания на болестта.
„Знанието за мисията на нашата Душа и приемането на това знание, означава освобождение от земните страдания и беди, и ни оставя свободни, за да се развиваме еволюционно в радост и щастие.” (д-р Едуард Бах, „Да излекуваме себе си“)