Потънали в своето забързано ежедневие, изливайки цялата си сила в злободневни неща, понякога забравяме да се погрижим за най-нежната част от себе си – своята чиста, добра и вечно мъдра душа. Тя е нашата изначалност и безкрайност, нашата вечна клетка мъдрост.
Сякаш не са случайни изразите: „Душата ме боли!“, „Душата ми ликува!“…Колко малко понякога е нужно, за да докоснем душата – своята или на някой друг.
Всяко време, всяка епоха ражда, носи и грижливо отглежда своите духовни катализатори. Наричаме ги понякога духовни учители – често големи души в скромно материално тяло, с нелек житейски път, отдаден на служене на другите. Тези хора лекуват душите на хората, събуждат вярата им в невидимото – в тях и в света, дават им сила и надежда да продължат да учат земните си уроци.
Всеки човек рано или късно се докосва до тези светли хора, защото сякаш не може да живее без да усети лично дуалността на нещата – видимо и невидимо, добро и зло, радост и мъка, вяра и отчаяние, мрак и светлина.
Духовните учители не се нуждаят от храм, за да проповядват, защото те носят храма в себе си – онзи невидим светъл мир, който е необятен, но привлича като магнит хората с наранени, страдащи и търсещи души… Разстоянието няма значение, защото за Светлината и Любовта не съществуват прегради.
Понякога за теб учител и водач би могъл да бъде и обикновен човек с по-голям опит, с който съдбата пресича твоя земен път, за да протегне ръка към теб, с надеждата ти да я видиш, приемеш и благодариш. И да оставиш да бъдеш временно воден, докато корените ти станат достатъчно силни, за да те хранят и свързват с недрата на Вселената. Дотогава, всички ние оставаме като цвете в разсадник, над което има две топли ръце, които ни милват, хранят и защитават – ръцете на по-опитния, ръцете на по-силния духом.
И дано никога, забързани в ежедневието си, не забравяме, че нашата душа винаги жадува за една истинска топла прегръдка.
Да бъде!
“Точно както ние искаме някой да ни помогне докато се изкачваме по стръмната и трудна планинска пътека на живота, така трябва и ние да сме винаги готови да подадем ръка за помощ и да споделим нашите знания и опит с по-слабите ни или по-млади събратя. “
Д-р Едуард Бах, откъс от книгата „Да излекуваме себе си“