Отпивах от топлото сутрешно кафе и дълбоко вдишвах от наситения му плътен аромат. Изведнъж изгубих съзнанието си… някъде… далече в отминалите дни.
Пренесох се толкова живо в спомени, че не можех да отлича настоящето, защото миналото ме привличаше като магнит. Усетих детските ръчички, с които хващах маслените бисквитки, потапях ги в кафето на мама, и лакомо ги излапвах…нями-нями…
Ароматите на спомени нахлуваха в главата ми, обонянието ми бе напълно завладяно от тях:
Споменът за аромата на баба, която отдавна не бе до мен…
Споменът за аромата на моето детско легло, в което мечтаех и усещах колко голяма е Вселената…
Споменът за аромата на пролет, когато берях цветя в полето и росата мокреше ръцете ми…
Не вярвах, че може да съм запомнила аромата на толкова много спомени!
В този миг отпих поредната глътка от настоящето си силно кафе и се върнах от разходката във времето. След толкова много години си дадох сметка, че моето сегашно аз бе съградено от толкова много аромати – на хора, на събития, на вещи, на празници и изпитания. Повечето от тях отдавна не съществуваха физически, а други никога не се бяха и раждали.
В моето сега живееше аромата на дете, на пакостик, на послушник, на мечтател, на моите родители и всички онези хора, които бях срещала, докато растях….И всичко това бях аз – един букет от аромати. И всеки един от тях беше извор на сила, на опит, на корени.
Цветните есенции на д-р Едуард Бах ми помагаха да не загубвам обонянието си за аромата на моите спомени и мечти, но без да губя здравата си връзка с настоящето. И ако пътувах във времето то бе за кратко, за вдъхновение, за поука, за припомняне на изживяното и неповтаряне на миналите грешки.
А какво по-хубаво от това да се чувстваш цял и достатъчно съвършен във всеки един миг, изпълнен с богатия аромат на спомени и мечти!