Лятото бе полегнало на утринния хладен праг. Беше се завило с меките слънчеви лъчи, а под главата си бе положило хладта на изминалата нощ. Наоколо миришеше на плодове, на урожай, на изнизващо се лято.
Спомените се смееха в душата ми, но ума ми тръбеше с навяваща мъка – свърши и това лято! Като избледняващ вкус на нещо прекрасно, лятото се изтичаше през сетивата ми като пясък. Опитвах се да го задържа, но то не се подчиняваше на моя егоизъм. В ръката задържах само няколко песъчинки като, че ли бяха моите безценни спомени за още едно изнизало се приказно лято.
Като наивно дете имах нужда да успокоя мъката от това, че нещо тъй прекрасно си отива… прекрасно във всяка посока и измерение…Нуждаех се от красиви обещания, че нови прекрасни времена ще се затъркалят; че след две пръстчета – есенно и зимно – лятото отново ще ме парне в очите…че ще имам мои нови песъчинки – топли и жълти… и с тях ще построя своите ароматни спомени за още едно жълто-зелено лято. Отново всичко ще е живо, ще ме мами навън и не ще ми дава да затворя прозорците на дома си.
Пораствах всяко лято, защото именно то – лятото ме бе примамило да се мушна в тялото си и да поема с гърдите си първите глътки Земен въздух. Обичах! Не! Боготворях лятото, защото то ми напомняше откъде съм дошла и къде ще се върна. То бе горещата точка в колелото на моя си скромен Живот, чрез която чертаех спиралата на едно човешко бъдене.
Тази вечер реших да благодаря на лятото по моя си начин – така както ми идваше отвътре – с усмивка.
Увих се в топлото одеало и подпъхнах под главата си хладината на нощта.
Затворих очи и засънувах за вечното лято – онова, което никога не свършва, защото не принадлежи на времето.
***
През 1935 год. д-р Едуард Бах открива цветната есенция Honeysuckle (Орлов нокът) и пише за нея: „Това е есенция, която премахва от ума съжалението и скръбта по миналото, като така противодейства на всички влияния, на всички желания и щения от миналото и ни връща към настоящето.“