Тази статия посвещавам на любима си баба Диди, която грее отвисоко със своята светлина
„Ние трябва да осъзнаем, че краткото пътуване на тази земя, което ние познаваме като живот, е само един момент по пътя на нашата еволюция, като един ден на училище…, и въпреки,че ние може по настоящем да видим и разберем само този един ден, нашата интуиция ни казва, че раждането е безкрайно далеч от нашето начало и смъртта – безкрайно далеч от нашия край. Нашите Души, които са нашето истинско Аз, са безсмъртни, и телата… са временни, просто като коне, които ние яздим, за да пътуваме, или инструменти, които използваме, за да свършим определена работа.“
Д-р Едуард Бах, „Да излекуваме себе си“
Нашето земно начало-раждане и нашият земен край-смърт са две точки, които дефинират времевия отрязък, в който учим уроци си, натрупваме опитност и се справяме с проблеми, неразрешени в предишни прераждания.
Още в първите секунди на тази Земя, ние трябва да се справим с важна задача – да се отделим от майчината утроба и да се адаптираме към наличното тяло и неговата функционалност. Такива преходи претърпяваме неколкократно в жизнения си път в зависимост от времето, с което разполагаме. Детството, тръгване на детска градина и училище, юношеството (пубертета), зрялата възраст – млада, средна, късна, преместването от едно на друго място за живеене и/или работа, сключване на брак, развод, овдовяване и други подобни са все примери за преходи, белязани с една или друга физиологична и психо-емоционална особеност. Преходите между етапите в човешкия живот са момент, в който трябва да се разделим с нещо старо и да приемем новото.
Например: Детето тръгва на детска градина. Трябва да се раздели за по-дълго време с добре познатата домашна обстановка и родители и да се адаптира към средата и правилата за поведение в детската градина. Да приеме наличието на повече хора около себе си. Да понесе частично ограничаване на личната си свобода.
Колкото по-балансирани сме в момента на този преход, толкова по-леко и безболезнено той ще се случи (най-вече от психо-емоционална гл.т.).
Д-р Едуард Бах открива в цветовете на ореха емоционалния помощник на човек в периодите на преход и адаптация към новите условия и извлича от този дървесен вид цветната есенция Walnut (Орех). В цвета на ореха е съхранена информацията за развитието на плода – ореховата ядка, символ от векове на здраве, мъдрост и дълголетие, част от нашата трапеза на много празници.
Повратна точка в жизнения ни път е и крайната – смъртта. Тя резонира най-силно върху онези, които остават тук на Земята. Първоначален шок от загубата на близък, последваща тъга и необходимост от адаптация към промяната, невъзможност за общуване на физическо ниво, често нахлуване на спомени за отминалите времена.
Д-р Едуард Бах не пропуска да включи в своята палитра от цветни есенции и такава, с която да се подпомогне възвръщане на емоционалния баланс на онези, които са понесли шока от загубата на близък и за които „училището на Земята“ продължава: часовете не са свършили, материалът не е преподаден. Растението, от което извлича тази есенция – Star of Bethlehem (Витлеемска звезда) – наподобява именно звезда, излъчваща светлина. Така както всеки оставя своята следа по един уникален и неповторим начин, живеейки тук на Земята.
А ако спомените Ви заливат като водопад и страданието Ви е толкова непоносимо, че Ви изпепелява, то добавете и цветните есенции – капки Honeysuckle (Орлов нокът) и Sweet Chestnut (Ядлив кестен).
Съчетанието на изброените цветни есенции – капки на д-р Бах ще Ви успокои, ще Ви даде осъзнатост, че това е естествения цикъл на живота и дълбоко във Вас ще се настани онова топло чувство от безкрая, което ще Ви дава усещането, че Душата продължава да живее и след смъртта и е някъде там, усмихваща се в Светлината.