Отново съм облякла онзи шинел, който ми боцка, неудобен е и ме притиска….От поколения е все в гардероба. Мирише на спомени…Излеждам нелепо, облечена в него.
Ако само можех да се погледна в този момент отстрани, щях да извърна глава. Всеки път, когато сама си го надявам, сякаш, за да се самонакажа, се чувствам не на себе си.
Опитвах се неведнъж да изровя откъде извира това мое самообвинение. Трудно ми беше да си спомня кога за първи път облякох „семейния шинел“?
В главата ми изскочи спомен от моето детство: караха ми се за нещо, което бях направила, но не защото исках, а защото просто се беше случило. Сега, когато вече пораснах, чувам думите, които се изричат на децата от големите и се стряскам:
„Не те ли е срам – виж как се изцапа! На нищо не приличаш? Така мръсен ще си ходиш.“
„Защо не ми каза, че ти се пишка! Сега мокър ще си стоиш за наказание.“
Обвинения, ненужни наказания, силни думи, гняв, омраза, изпуснати нерви… и така списъкът на тежко изречените фрази, които регистрирах, сякаш, за да осъзная сама за себе си какво се бе случило и на мен, когато бях малка, се оказа дълъг и обвинителен.
Трябваше ми много време, за да спра да се извинявам за онова, за което нямах никаква вина. И това се случи след като поисках да се променя. Всъщност много неща се случваха, защото само това бе начина да се науча да живея без чувство на вина. Онова, което преди отприщваше вината, сега приемах като урок. Като малко препятствие, което трябва да премина, за да продължа напред. Това не означаваше, че съм спряла да се извинявам, когато има защо. Напротив! Важното беше, че вече не си вменявах неоснователно вина.
За промяната на това, което бях, ми помогнаха цветните есенции на д-р Едуард Бах. Те със своето деликатно и ненатрапчиво действие, ми позволиха да живея, неизмъчвана от мои и не-мои вини. Дори да имаше обиди и лошо изречени думи, те се плъзгаха около мен без да ме докосват или нараняват. Правих си изводите, коригирах това, което осъзнавах, че е необходимо и възможно в този момент.
Чувствах се свободна и вече не навличах онзи „семеен шинел“ с кройка демоде. И бях доволна, че моите деца нямаше да го обличат, защото аз го изхвърлих от гардероба си с всичките му спомени.
А вината ли? Тя е там, наоколо, но слята с пейзажа на всичко красиво, което очите ми улавят.
* „La colpa e mia“ – от итал. „Вината е моя“