Самотна съм…. Чувство, мисъл или зловеща реалност.
Трябваше ми време да се осъзная, че вещите, които си купувах не можеха да запълнят празнотата, която чувствах като огромен кратер в гърдите си. Те ме радваха, но за кратко. Липсваше ми нещо и знаех, че то не можеше да бъде купено… Защото трябваше да бъде дочакано….видяно и усетено…. И това бе липсващата моя половинка.
Понякога вечер, когато оставах сама с тишината в ушите си, чувах въздишките си ясно. Нямаше го шума на деня, който да ги заглуши. Те ми напомняха, че вещите мълчат и не се смеят. Не могат да те прегърнат или целунат. Не могат да ти донесат топъл чай в студена вечер… Могат само да мълчат и да излъчват красотата, заради която сa купени.
Дните ми минаваха в работа, разговори с хора, с които правех бизнес. Приятелите не ме забравяха никога, но ми липсваше половинката, за да завърша себе си.
Чувствах се като художник, който с годините рисуваше своя шедьовър, поставяйки всеки ден по някоя щриха на платното. Вгледах се в нарисуваното и осъзнах,че липсваха ведрите тонове – синьото небе, изгрева и залеза…
Може би, защото не ги бях преживяла с някой, който истински обичам, затова не ги бях нарисувала.
Не губех надежда, независимо, че бръчките на лицето говореха,че годините минават. Знаех, чувствах го с всичките си сетива, че ще срещна половинката, когато най-малко очаквам… Защото тогава ще бъда естествена, изненадана и този първи миг ще запомня завинаги. Ще го нарисувам на моето платно с червено – да! Като сърцето и стрелата на Купидон или като лавата на изригващ вулкан. Зависи как ще го усетя.
Наближаваше краят и на тази календарна година. Не исках да бъде като предните. Исках да затворя очи и да изрека най-краткото си пожелание към дядо Коледа:
„Мили дядо Коледа, моля те да ми подариш среща с моята половинка. Обичам те и ти благодаря, независимо какво ще решиш…“
Направих си топъл чай, сама, и си легнах при моите вещи. Но вярвах, че изненадата предстои и се усмихнах.
Цветните есенции на д-р Едуард Бах ми помагаха ден след ден да не губя надежда, да преодолявам трудностите и да продължавам смело напред.
И да очаквам вечерта, в която ще има кой да ми направи чай с мед и много любов.