Часовникът звъни. И тази сутрин. Точен както винаги . 6.30 часа. Безмилостен в звука и точността си.
За поредна сутрин се чудя дали леглото ми принадлежи, по една единствена причина – аз съм го купила и то е в моя дом. Но по-скоро аз му принадлежа. Не мога да надигна нито една част от себе си от прекрасната му мека повърхност. Топлината на завивката е малкото, което искам в този момент.
Недоумявам откъде ще се появи онова нещо, което при хората наричаме сила, и с което се задвижваме за земните си подвизи. Сякаш съм се сляла с въздуха около мен и съм изгубила цвета и формата си на човек.
Успокоителен е факта, че виждам и чувам, но какво…?
Долавям песента на птиците отвън и за миг ми се приисква да съм волна като тях.
Да мога просто да отлетя, когато инстинкта ми го подскаже и това да не се нарича слабост или бягство от отговорност …
Да мога само да пея и да мълча, но не и да плача…
Да се оставям на течението да ме носи поне за малко докато си почивам в дългия път към мястото, в което ме води инстинкта….
Искам и това не е каприз или глезотия, а проява на уважение към самия мен.
Знам, че много простосмъртни преди мен са били помитани от същите емоции и цветните есенции – капки на д-р Бах са им помагали и биха ми помогнали и на мен да възкръсна и да започна деня си с песен – като птиците.
„Мамо, тате, добро утро!“ ми дава импулса да се върна в образа на бащата-майка и да затичам като мишка в колелото на ежедневието. Задачите са толкова много, че вече дори не ги броя. Така по-лесно ги свършвам. Осъзнавам, че заради другите забравям себе си. Намествам скромните си нужди в малкото останало време. Гримирам се в колата, чакайки на светофара. Слагам си червило в асансъора. Пия фреш и кафе – ако остане време.
Но тази сутрин казах – край! Отдадох нужното на семейството, но си подарих чаша пухкаво, ароматно капучино с малко канела отгоре. Отпих и се потопих в аромата и топлината на чашата. В нея всяка сутрин си добавях и от цветните есенции – капки на д-р Бах. Постепенно започнах да намирам себе си. Чувствах, че чрез цветните есенции Вселената се грижеше за мен като ми даваше баланса, от който се нуждаех. По нежен и деликатен начин капките на д-р Бах ми създаваха усещането,че и аз съм нещо-значеща единица на тази планета.
Променяше се и начина, по който мислех, реагирах и възприемах различни ситуации. И всичко чувствах, че беше за по-добро. Беше хубаво и различно, защото имах сили да се радвам, че живея всеки ден. Може би така живеем само, когато знаем, че скоро няма да сме тук на земята, нали?
И за да не се почувствам като глупак в собствените си очи, пропилял земните си дни в мимолетни дела, думи и трупане на богатства, реших да се радвам на всеки ден и да изживявам на max всеки миг.
И когато днес на светофара видях клоун на кокили, с червено нос и дълги жълти панталони, се усмихнах и след това се разплаках – той се опитваше да оцелява като разсмива другите. Бипнах с клаксона, отворих прозореца на колата и му дадох от сърце два лева от скромното си „богатство“.
Почувствах с цялото си същество, че животът е красив; че наистина живея за мига, защото незнам още колко мига ще отбрoи моя най-точен обитател на дома – часовника.