Отворих очи… До леглото ме чакаха като вярно куче моите домашни червени чехли, за да ме отведат до банята и да се погрижат да ме събудят наред с водата и болезнено откровеното огледало… След вчерашния мрачен ден, в който трябваше да изпратя на...
Живеех на последният етаж – да, точно под звездите, но не винаги ги виждах. Не защото ги нямаше, а защото аз понякога ги закривах с мрака на собствените си мисли. Една вечер отворих прозореца, вдишах от спокойствието на нощта и освободих от себе си напрежението на...
По радиото звучеше мелодична песен. Шофирах, но думите, които чух заковаха вниманието ми: „Be yourself no matter what they say!“* Подействаха ми като освежаваща напитка, като сутрешно ароматно кафе. Коя бях аз? Доколко бях това, което съм всъщност, и доколко – това,...
Самотна съм…. Чувство, мисъл или зловеща реалност. Трябваше ми време да се осъзная, че вещите, които си купувах не можеха да запълнят празнотата, която чувствах като огромен кратер в гърдите си. Те ме радваха, но за кратко. Липсваше ми нещо и знаех, че то не...
Отново съм облякла онзи шинел, който ми боцка, неудобен е и ме притиска….От поколения е все в гардероба. Мирише на спомени…Излеждам нелепо, облечена в него. Ако само можех да се погледна в този момент отстрани, щях да извърна глава. Всеки път, когато сама...