според разбиранията на д-р Едуард Бах:
Две са фундаменталните грешки (причини), които водят човека до болестта: конфликта или „разединението между Душите и нашите личности“ и „жестокостта или грешките към другите“, поради това, че се нарушава Единството. Осъзнавайки къде грешим и коригирайки тези наши грешки, състоянието на здраве се възвръща.
Болестта по своята първопричина е нематериална и като такива първопричини могат да бъдат определни такива „дефекти“ като гордостта, жестокостта, омразата, себелюбието, невежеството, несигурността и ненаситността в различните им земни форми и степени на проявление, а всички те са в противовес на Любовта.
Болестта „никога няма да бъде изкоренена освен с духовни и мисловни усилия.... Никакви усилия, насочени само към тялото, не могат да направят повече от повърхностно възстановяване на щетите....“
Болестта идва, за да ни накара чрез страданието да се замислим къде грешим, и да ни подтикне към корекция на тези наши грешки, към трансформиране на дефектите в добродетели.
„Независимостта, индивидуалността и свободата“ са от изключителна важност за човешката личност и трябва да бъдат приети за присъщи още в детството на човек. Никой няма право да застава на пътя на другия, воден от своите лични желания, да създава ограничения в средата на проявления на околните (било то деца, съпруг/а, ученик и пр.).