Д-р Едуард Бах излага подробно своите възгледи за истинската причина за болестта и нейното лечение, в един от своите основни трудове озаглавен „Да излекуваме себе си“ (“Heal Thyself”), с първо печатно издание от 1931 г.

които са в основата на разбирането за причините за болестта, според д-р Едуард Бах:

Човекът има Душа и това е неговата истинска същност, неговото истинско Аз.

Човекът е личност, която се ражда, за да придобие знания и опитност, които могат да бъдат получени само чрез живот на Земята, да развие добродетели, които му липсват и да унищожи всичко, което е грешно в него по пътя на своето усъвършенстване.

Животът ни може да бъде сравнен с един ден на училище, един момент от нашето глобално еволюционно развитие.

Докато има хармония между повелите на Душата и личността, човек съществува в радост и мир. Но когато водена от земните желания, личността се отклони от пътя, който се повелява да следва Душата, възниква конфликт, в който д-р Бах вижда корените на болестта и нещастието.

Всичко на тази Земя, макар и изглеждащо обособено и отделено, е част от едно цяло, от „една велика централизирана творческа сила“.Чрез нарушаване на съвършенството на една част, се влияе и на единството на цялото.

според разбиранията на д-р Едуард Бах:

Две са фундаменталните грешки (причини), които водят човека до болестта: конфликта или „разединението между Душите и нашите личности“ и „жестокостта или грешките към другите“, поради това, че се нарушава Единството. Осъзнавайки къде грешим и коригирайки тези наши грешки, състоянието на здраве се възвръща.

Болестта по своята първопричина е нематериална и като такива първопричини могат да бъдат определни такива „дефекти“ като гордостта, жестокостта, омразата, себелюбието, невежеството, несигурността и ненаситността в различните им земни форми и степени на проявление, а всички те са в противовес на Любовта.

Болестта „никога няма да бъде изкоренена освен с духовни и мисловни усилия.... Никакви усилия, насочени само към тялото, не могат да направят повече от повърхностно възстановяване на щетите....“

Болестта идва, за да ни накара чрез страданието да се замислим къде грешим, и да ни подтикне към корекция на тези наши грешки, към трансформиране на дефектите в добродетели.

„Независимостта, индивидуалността и свободата“ са от изключителна важност за човешката личност и трябва да бъдат приети за присъщи още в детството на човек. Никой няма право да застава на пътя на другия, воден от своите лични желания, да създава ограничения в средата на проявления на околните (било то деца, съпруг/а, ученик и пр.).

или как да бъдем в добра форма според д-р Едуард Бах:

Ежедневно човек би следвало в спокойна атмосфера или състояние на медитация да успокои мисълта си и чрез своята интуиция и съзнание да улови повелите на своята Душа. Така има възможност да избира и то правилната посока с нужната увереност.

Срещу откритите недостатъци в нас не бива да се борим, защото това увеличава тяхната сила, а да развием чрез силата на своята мисъл добродетели, което е „истинската победа“.

За наше добро е да възприемаме живота като приключение, а не като отегчително безцелно задължение.

Страхът следва да се отстрани от човешкото съзнание, макар, че материализма подхранва това чувство. Страхът действа подтискащо на нашето съзнание и създава именно онзи дисбаланс, който „павира пътя за нахлуване“ на болестта в различните й материални проявления (форми).

Човек не бива да забравя да се грижи за чистотата на своето тяло както външно така и вътрешно (чрез подходяща диета).

Не бива да прекаляваме със съня.

Дрехите трябва да са леки и да позволяват проникване на слънцето (светлината) и въздуха до кожата на тялото.

Важни за здравето и жезнеността ни са водните и слънчевите бани.

 Доброто настроение е храна за нашата Душа, която „познава само радостта и щастието“.