Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/setmizul/public_html/templates/gk_steakhouse/html/com_content/article/default.php on line 13

La copla e mia - отсъждат цветните есенции на д-р Бах

Edelweiss Big

Отново съм облякла онзи шинел, който ми боцка, неудобен е и ме притиска....От поколения е все в гардероба. Мирише на спомени...Излеждам нелепо, облечена в него.

Ако само можех да се погледна в този момент отстрани, щях да извърна глава. Всеки път, когато сама си го надявам, сякаш, за да се самонакажа, се чувствам не на себе си.

Опитвах се неведнъж да изровя откъде извира това мое самообвинение. Трудно ми беше да си спомня кога за първи път облякох „семейния шинел“?

В главата ми изскочи спомен от моето детство: караха ми се за нещо, което бях направила, но не защото исках, а защото просто се беше случило. Сега, когато вече пораснах, чувам думите, които се изричат на децата от големите и се стряскам:

„Не те ли е срам – виж как се изцапа! На нищо не приличаш? Така мръсен ще си ходиш.“
„Защо не ми каза, че ти се пишка! Сега мокър ще си стоиш за наказание.“

Обвинения, ненужни наказания, силни думи, гняв, омраза, изпуснати нерви... и така списъкът на тежко изречените фрази, които регистрирах, сякаш, за да осъзная сама за себе си какво се бе случило и на мен, когато бях малка, се оказа дълъг и обвинителен. 

Трябваше ми много време, за да спра да се извинявам за онова, за което нямах никаква вина. И това се случи след като поисках да се променя. Всъщност много неща се случваха, защото само това бе начина да се науча да живея без чувство на вина. Онова, което преди отприщваше вината, сега приемах като урок. Като малко препятствие, което трябва да премина, за да продължа напред. Това не означаваше, че съм спряла да се извинявам, когато има защо. Напротив! Важното беше, че вече не си вменявах неоснователно вина.

Mountain Small

За промяната на това, което бях, ми помогнаха цветните есенции на д-р Едуард Бах. Те със своето деликатно и ненатрапчиво действие, ми позволиха да живея, неизмъчвана от мои и не-мои вини. Дори да имаше обиди и лошо изречени думи, те се плъзгаха около мен без да ме докосват или нараняват. Правих си изводите, коригирах това, което осъзнавах, че е необходимо и възможно в този момент.

Чувствах се свободна и вече не навличах онзи „семеен шинел“ с кройка демоде. И бях доволна, че моите деца нямаше да го обличат, защото аз го изхвърлих от гардероба си с всичките му спомени.

А вината ли? Тя е там, наоколо, но слята с пейзажа на всичко красиво, което очите ми улавят.

 

* "La colpa e mia" - от итал. „Вината е моя“ 

Курсове за бахова терапияOn-line

Самопомощ с капките на д-р Бах

Самопомощ с капките на д-р Бах


Онлайн курсът "Самопомощ с капките на д-р Бах" съдържа в н…

Прочети повече...

Блогза бахова терапия

Болестта - благословия или наказание

Болестта - благословия или наказание


Болка тук и там – в душата или тялото. Тя, болката, крещи, з…

Когато лятото си отива...

Когато лятото си отива...


Лятото бе полегнало на утринния хладен праг. Беше се завило …

Прегръдка за душата

Прегръдка за душата


Потънали в своето забързано ежедневие, изливайки цялата си с…

Вратите на живота

Вратите на живота


Раждаме се и поемаме глътката въздух. И звуците ни засипват …

Живот с аромат на спомени и мечти

Живот с аромат на спомени и мечти


Отпивах от топлото сутрешно кафе и дълбоко вдишвах от насите…

Доброта до поискване

Доброта до поискване


От малки ни учат да помагаме, да се притичваме на помощ, да …

Където има любов...

Където има любов...


„Бог е любов.“ (Библията, 1 Йоан 4:8)Какво е любовта?... Пре…

Където мечтите не свършват...

Където мечтите не свършват...


Отворих очи... До леглото ме чакаха като вярно куче моите до…

Прочети повече...